Продължение от предишната статия:
Все пак единият от хамалите ме попита за какво ставало въпрос, използвайки обръщението „Шефе”. Обясних им, че трябва да пренесат малко дърва и въглища от площадката пред блока до мазата. Три от по-младите момчета се спогледаха и кимнаха в съгласие.
При въпроса ми за цената, думите бяха: Абе ще дадеш по 20 лв. на човек и сме готови. Сумата ме устройваше и потеглихме. Когато пристигнахме, отключих мазата, дадох чували и се качих у дома.
Уговорката бе хамалите да ми се обадят след като приключат. И, така в продължение на няколко часа стоях пред компютъра в очакване хамалите да звъннат. Това обаче не се случваше. В един момент ми писна да чакам и слязох долу.
Останах вцепенен. Дървата и въглищата пред входа ги нямаше, така както ги нямаше и хамалите. По пода обаче си личаха следи от дърва и въглища, които водеха към мазата. Отдъхнах си, защото това означаваше, че хамалите не са ме ограбили. С бърза крачка се запътих към мазата и още с влизането в общото помещение, чух гласовете на хамалите.
Влязох вътре и онемях. Тримата младежи бяха подредили що-годе старателно дървата и сега всеки от тях бе седнал върху чувалче с въглища. Бяха се наредили в кръг и по средата се виждаше отворена бутилка и буркани. Това ми бе достатъчно, за да разбера какво се е случило. Наетите от мен хамали бяха приключили с работата за около 30-40 минути и вместо да ми кажат, решили да дегустират домашната ми ракия и бурканите с кисели краставички.
Бесовете ми започнаха да минават и дори ми стана смешно, защото хамалите бляха с огромни усмивки и постоянно се чуваше „Шефе, шефе”. Седнах и аз при тях, изпих една малка, платих им и ги изпратих по живо-по здраво. Прегледах мазата и за моя радост нямаше нищо откраднато. Едва ли обаче някога отново ще наема хамали от улицата, защото само за миг си представих какво би станало, ако в момента не бях аз у дома, а се налагаше съпругата ми да слиза в мазата при тези тримата и тя да бъде тази, която щеше да им прекъсне пиенето.
Не, това определено не искам да се случва, а и май това че не бях окраден си е чист късмет, на който обаче не трябва да разчитам втори път. И поради тази причина – другият път ще се ровя в интернет и пресата, и ще звъня на специализираните фирми за хамалски услуги. Може и да е малко по-скъпо, но поне няма да имам притеснения.