Наш клиент споделя.
Тази зима не успях да преценя добре количеството на дървата и въглищата, които ми трябват, за да изкарам целия отоплителен сезон. Отминалата вече газова криза допълнително утежни положението ми и се наложи да горя доста повечко.
И, така лека полека преди седмица видях, че дървата и въглищата са намелили и е необходимо да купувам нови. Веднага се свързах с една от фирмите в града, отидох до офиса им, платих сумата, посочих адреса и се прибрах в очакване да ми бъдат доставени.
След около два часа чакане чух, че пред блока се движи камион и докато погледна през прозореца видях как каросерията се повдигна и всичко бе стоварено пред входа. За мое огромно учудване обаче, веднага след това камионът замина, без дори някой да си направи труда да ме предупреди, че това е моята доставка.
Побеснях! Побеснях, защото фирмата, към която се бях обърнал есента не просто ми достави дърва и въглища, но и служителите и ми ги подредиха в мазата, разбира се срещу съответното заплащане.
Тук обаче подобно нещо нямаше и се оказа, че след като ми цопнаха всичко това пред входа, трябваше да го пренеса максимално бързо, защото щях да препреча пътя на съседите. Естествено мъкненето нямаше да го правя аз. Започнах да мисля, къде в района има хамали. Сметнах за необходимо, че не трябва да звъня на фирмите, предлагащи хамалски услуги, защото ставаше въпрос за малко количество дърва и въглища.
И така, с бодра стъпка и все още леко бесен от номера, които ми изиграха от фирмата-доставчик, се отправих към пазарчето в квартала. До него има една такси стоянка, около която преди време бях видял една съмнителна групичка, която още тогава определих като хамали. Групичката сега също си беше там. Повечето бяха мъже на средна възраст, имаше и няколко младежи.
Както си му е реда поздравих и казах, че ми трябват 2-3 трима човека за една дребна работа. Веднага бях контриран с думите, че те с дребни работи не се занимавали. И така гледайки ме леко нахално и чоплейки слънчогледови семки, въпросните хамали от улицата се опитваха да ми се правят на недостъпни. Ха, каза си аз – не стига, че са тук цял ден и чакат поръчки, но и когато дойдат, не ги приемат.